Джузепе Верди (1813–1901) композира „Риголето“ между 1850 и 1851 г. Операта, изкривена приказка за похот, желание, любов и измама, ще стане известна като един от неговите шедьоври. В рамките на спектакъла арията „Caro Nome“ е едно от най-известните и обичани парчета. Написан на италиански, английският превод демонстрира новата намерена любов на Гилда.

"Caro Nome" италиански текстове

"Caro Nome" се пее от главното сопрано на "Rigoletto" в акт 1, сцена II. Точно след като Гилда се влюбва в Гуалтие Малде, беден студент, който наистина е херцог в маскировка. Арията е кратка, но играе ключова роля в разгръщащата се история.

Верди написа "Caro Nome" за много високо сопрано, интересен обрат на типичния му подход към подобни произведения. В арията има и това, което някои учени отбелязват като най-доброто произведение на композитора за дървени духове.

Caro nome che il mio cor

festi primo palpitar,

le delizie dell'amor

ми dêi semper rammentar!

Col pensiero il mio desir

a te ognora volerà,

e pur l 'ultimo sospir,

caro nome, tuo sarà.

Превод на английски

Сладко име, ти, който направи сърцето ми

пулсира за първи път,

винаги трябва да ми напомняш

удоволствията от любовта!

Желанието ми ще полети към теб

на крилете на мисълта

и последният ми дъх

ще бъде твоя, любима моя.