Идишското име за дядо е зайде. Тъй като ивритът използва различна азбука от английския, което прави транслитерация необходима, думите често съществуват в няколко различни правописа. Вариациите на zayde включват zaydee и zaydeh.
Някои еврейски семейства предпочитат еврейската саба, но определено зайде определено е по-традиционният термин. Саба е по-често използван в Израел, но зайде е по-популярен в САЩ. Някои еврейски баби и дядовци, живеещи в САЩ, избират по-масови имена, като дядо.
Научете за идишския термин за баба. Вижте също списък с етнически имена за дядовци.
За идиш
Идиш произхожда от ашкенази, евреи, живеещи в Германия и близките райони. Ашкеназинските евреи говореха немски, но включваха изрази от устната еврейска традиция. В крайна сметка тази юдо-немска смес се превърна в обособен език, известен като идиш с писмена форма. Думата идиш просто означава еврейска.
В юдаизма ивритът е известен като "свещен език", който традиционно се изучава само от мъжете. За разлика от тях идиш понякога се е наричал „майчин език“, тъй като е свързвал жените, които не са имали право да изучават иврит, с тяхното наследство. Идишът стана език на дома, докато ивритът беше езикът на синагогата.
Тъй като евреите започнаха да се интегрират в по-големи култури, мнозина възприеха езиците на тези култури и използването на идиш намалява. В началото на 20 век обаче се наблюдава възраждане на интереса към идиш. Холокостът и свързаната с него диаспора накараха езика отново да се използва.
Малък, но влиятелен сегмент от еврейското общество се стреми да поддържа идиш жив. Все още се говори в консервативни общности и някои автори, по-специално Исаак Башевис Сингър, са избрали да пишат на идиш. След като получи Нобеловата награда за литература през 1978 г., Сингър казва: „Идиш все още не е казал последната си дума“.
Идишът не е официален език на Израел. Иврит и арабски се използват за официален бизнес. Употребата на идиш беше обезкуражена през първите години на държавността, тъй като лидерите се стремяха да обединят населението зад единен език, иврит. Въпреки че употребата на идиш вече не е ограничена и наистина са предприети официални стъпки за запазването му, за идиш продължава да се говори от все по-малко израелци, тъй като по-старите поколения умират.
Неща, които може да каже Зайде
Дядо, който знае малко идиш, може да използва тези термини, въпреки че някои имат корени от немски или иврит:
- Kvell означава да изразява голямо удоволствие и гордост, например когато баба и дядо се гордеят с внуче.
- Nosh означава да имате лека закуска, каквато човек може да сподели с внуче.
- Менш е добър човек, човек на почтеност, както се стремят дядовците.
- Мишпоча е разширеното семейство или семейна мрежа, понякога включваща приятели. Има много варианти за изписване на този термин.
Идишът също има много цветни изрази на народната мъдрост:
- "Яйцата смятат, че са по-умни от пилетата." Въпреки че нямат опит, младежите смятат, че са по-умни от старейшините си.
- "Страната се пали и баба си мие косата." Това е подобно на израза за Нерон, който се луташе, докато Рим горя. Хората се съсредоточават върху второстепенните въпроси, когато има разруха.
- "В лоши моменти дори една стотинка е пари." Когато парите са оскъдни, всяка стотинка се брои.
- "Ако думата му беше мост, бих се страхувал да го пресека." Той не държи на думата си.
- "Дори и най-скъпият часовник има само 60 минути." Парите не могат да купят някои неща, особено време.
- "Той трябва да пие твърде много рициново масло." Нека бъде поразен от болка в корема!
- "Той трябва да отглежда дървен език." Той говори твърде много.
- "Плащниците нямат джобове." Не можете да го вземете със себе си!
