Следният разказ за наблюдението на извънземни същества стигна до мен директно от свидетелски показания на очевидци. Дамата, свързана с нейната история, се кълне, че фактите по случая са истински. Тя ми се стори честен, възпитан индивид, който няма какво да спечели, като върти такава фантастична приказка, която следва.

Въпреки че това не може да бъде доказано в този момент, това е повече от вероятно случай на отвличане на извънземни.

Случаят започва на 10 ноември 2005 г., около 3:00 сутринта. Очната ни свидетелка Мария и дъщеря й чуха необичаен тананикащ звук, подобен на ураган. Мария и семейството й живееха в Агуада, Пуерто Рико по време на инцидента. Този странен звук нарани ушите им и те погледнаха през прозореца си, за да намерят източника.

Мария и дъщеря ясно виждаха НЛО във формата на диск, който се движеше на запад и отзад на къщата им. Зад къщата им имаше голяма гора, само помрачена от голяма антена. Отвъд гората лежеше Атлантическият океан. Те успяха да видят редица прозорци около диска. Около него имаше и зелен оттенък. Прозорците бяха с тъмнозелен цвят.

За известно време майката и дъщерята щяха да чуват един и същ звук няколко пъти седмично. Той беше техен обичай да стоят до късно заедно и да гледат испански сапунени опери. На 28 април 2006 г. звукът отново присъства в близост до дома им. Кучето им Дора непрекъснато лаеше в задния двор. Мария включи задните светлини и погледна през прозореца на трапезарията си.

Видя кучето си да лежи на гърба си, с четири крака изправени. Изглежда тя беше мъртва или в безсъзнание. Семейството държеше кучето приковано до стълб в задната част на задния двор. Тя се обади на кучето си: "Дора, Дора, какво не е наред Дора?" Докато вдигна очи към задната ограда, тя се стресна да види две същества, които тя прие като извънземни същества.

Те стояха точно зад задната ограда и гледаха право в нея. Едното същество беше само на няколко крачки от кучето, а второто беше наблизо. Тя описва съществата като около три и половина фута високи, с големи овални глави и големи, наклонени очи. Кожата им беше бледосив цвят, имаше само прорези за уста и две малки дупки за ноздрите.

Те също изглеждаха голи, с много тънки ръце. Поради стена от шлаков блок, висок крак и половина в долната част на оградата, тя не виждаше краката на съществата. Извънземните се взираха в нея. Тя се загледа назад. Можеше да усети как се говори с нея не чрез реч, а психически. Усещаше, че я чуват, когато си помисли: „Ще събудя съпруга си, Нелсън“.

След това тя излезе от прозореца и тръгна към спалнята на съпруга си, но по пътя се случи нещо странно. Тя беше принудена да отиде не в стаята на съпруга си, а в дъщеря си. След като събудиха дъщеря си, двамата се върнаха към прозореца.

Извънземните все още бяха там. Зрителният мач продължи. Седемнадесетгодишната дъщеря се уплаши и се върна в леглото. Майка й я последва до стаята си и прекарва около 10 минути с нея.

След това тя отново се върна към прозореца. Съществата все още бяха там. Тогава един от тях й каза мислено да отвори задната врата. В съзнанието си тя отказа да се подчини на заповедта на съществата. Сега той беше по-категоричен с нея, тъй като той каза: „Ще отвориш вратата“. След това тя започна да се придвижва към задната врата, чувствайки се много сънлива.

Това беше последното нещо, което Мария си припомни. Следващото нещо, което знаеше, тя се събуждаше на следващата сутрин в собственото си легло. Тя веднага отишла при дъщеря си и я попитала дали си спомня за съществата предната вечер. Дъщеря й потвърждава разказа на майка си за случилото се. Мария, отколкото разказа историята си на съпруга си, който спеше в отделна стая, обърната към задния двор. Той си спомни кучето, което лаеше предната вечер, но не мисли нищо за това.

Свидетелят отново ме посъветва, че отвъд оградата на задния двор на семейството е голямата тропическа гора, която води към океана. Тя казва, че нощем тази зона е тъмно черна. Всяка дейност зад оградата трудно може да се види от задната врата на къщата. Ако някой кораб беше кацнал там, той лесно може да остане скрит от гледката.

Съпругът й, след като чу странната история, влезе в задния двор, за да провери нещата. Първото нещо, което забеляза, беше, че задната врата е отворена. Той също беше поразен от странното поведение на кучето. Изглеждаше безхаберен и не би ял или пил нищо. Тя само ще лежи наоколо, сякаш е болна. Това продължи няколко дни, преди домашният любимец накрая да се върне към нормалното си състояние.

Въпреки че това ще означава края на извънземните наблюдения, това няма да е краят на странните случки в дома им. В понеделник, 1 май 2006 г., около 1:00 ч. Мария седеше в хола си и разговаряше по телефона. Тя се изненада, като видя ярка, светеща светлина, която се движи през гората в задния им двор. Този път тя веднага каза на съпруга си.

Затвориха всички прозорци в къщата, за да блокират светлината. Майката на къщата беше почти истерична и ридаеше. Тя се опасяваше връщане на посещение на извънземните същества. Съпругът й успя да я успокои. След това, около час по-късно, се чу същия звук, подобен на ураган. Звучеше сякаш идва от къщата. Чу се силен удар, сякаш нещо е кацнало на покрива им!

Семейството обсъждало да се обади в полицията, но решило срещу това от страх да не се разсмеят. Единственото утешение за нашия свидетел беше фактът, че дъщеря й също е виждала съществата в задния си двор. Без да подкрепя историята си, тя имаше чувството, че губи ума си. Тя все още не може да бъде сигурна, че е била отвлечена, въпреки че на лявата си ръка има пунктирана, кръгова маркировка.

Тя няма представа как се е стигнало до там. След известно време маркировката изчезна и нещата започнаха да се връщат към нормалното. Колкото и да са нормални. Семейството се бе преместило в дома си в Пуерто Рико от Ню Йорк, където съпругът беше помощник заместник-надзирател в отдела за наказания в продължение на двадесет години. Работил в затвора комплекс на остров Рикер. Той беше известен като тип "без глупости" човек.

Той се бе пенсионирал заради инфаркт и чувстваше, че напускането на плъховата надпревара в голям град ще им осигури малко спокойствие и тишина. Колко малко са знаели какво се предлага за тях в Пуерто Рико. Поради мъчителния опит, с който се сблъскаха в Пуерто Рико, те продават къщата си и се връщат обратно в континенталната част. Те са разказали историята си на кмета на Агуада, а също и на телевизионната мрежа Канал 5, но изглежда никой не вярва на фантастичната им сметка.